Български English Facebook

25 години НФЦ

През настоящата година се навършват 25 години от основаването на Националния филмов център. Институцията е създадена на 6 юни 1991 г. с Постановление на Министерски съвет. Ето какво разказва първият директор на НФЦ Димитър Дерелиев за началото:

    През пролетта на 1991 г. точката на кипене в желанието за цялостна промяна на българската кинематография беше достигнала предела си. Голямата част от по-младите настоявахме за приключване с държавния монопол в киното и създаването на нова европейска структура. По това време министър на културата беше проф. Димо Димов, изпълнен с решителност, и негови заместници бяха проф. Ивайло Знеполски и Павел Васев, които имаха ясно отношение по въпроса. Благодарение на това се роди Постановление № 107 от 6 юни, с което се създаде Националния филмов център. Беше изненада за мен, че ме определиха за директор, до този момент се споменаваха по-известни имена. Най-доброто беше, че можехме да създаваме всичко на чисто в новата система, с голяма автономия.

 Едно от първите ни постижения бе успешните преговори с Гаетано Адинолфи, президент на Евроимаж, за присъединяването на България към Фонда. Проблем се оказа, че страната ни още не беше член на Съвета на Европа, към който е Фонда. Елка Константинова като министър на културата положи много усилия това да се случи по-бързо. По-късно успех бе и присъединяването на България към Програма МЕДИА, години преди да станем членове на Европейския съюз.

 Приемането на нов закон за киното отне на Филмовия център и филмовата общност 12 години, но важното е, че успяхме. Със Закона за филмовата индустрия НФЦ утвърди самостоятелността си и гарантира по-устойчиво развитие на българското кино. Времето показва необходимостта от усъвършенстване на Закона.

 Освен член на фонда “Евроимаж” и програма МЕДИА Националният филмов център е координатор за България и в Европейската аудиовизуална обсерватория, която събира и разпространява информация за аудиовизуалната индустрия в Европа в 39 страни. През 2013 г. България, която е една от държавите основателки на Обсерваторията, поема за една година ротационното председателство на организацията.

От 2005 г. НФЦ представлява България в Европейска филмова промоция (European Film Promotion) – организация, осъществяваща промоцията на европейски филми, режисьори и актьори на най-престижните световни фестивали.

През юни 2001 г. в София се подписва Хартата, с която се учредява Филмовата мрежа на страните от Югоизточна Европа (SEE CN). НФЦ представлява България в организацията, която е първата международна инициатива, обединяваща държавните институции в сферата на киното от региона.

България се превърна в разпознаваем партньор в осъществяването на копродукции със страни по Европейската конвенция за кинематографска копродукция и с държави, с които имаме сключени спогодби в областта на филмовата индустрия: Франция, Канада, Израел, Турция, Италия, Русия.

От седем години НФЦ участва със собствен щанд на филмовия пазар в рамките на международния фестивал в Кан, а вече втора година се организира и щанд на Европейския филмов пазар в Берлин.

От 1991 до 2016 г. с финансова подкрепа чрез НФЦ са произведени 138 игрални, 236 документални и 124 анимационни филми. Отпускат се средства и за късометражни игрални филми, дебюти и нискобюджетни филми, с което се дава възможност на повече млади хора да работят със самочувствие в областта на киното.

Българските филми, произведени с държавна подкрепа чрез НФЦ, печелят признание и награди в чужбина и поддържат интереса на публиката в България към родното кино в неговите традиции и развитие.

В сферата на дистрибуцията се оформиха, компании, които разпространяват приоритетно европейско и българско кино. Филмовият център все повече се вписва в европейските тенденции за електронна обработка на данни и он-лайн услуги.

По повод 25-ата годишнина настоящият изпълнителен директор на НФЦ Камен Балкански каза:

Днес, когато Европа не е само географско понятие, но и отворена територия за споделяне на общи европейски ценности, характерът на всяка кинематография изгражда това, което наричаме европейско кино и културно многообразие. Българското кино е свободно да изразява себе си, да търси своите партньори и публика не само на територията на страната, но и в европейски и световен план. Предстои ни много работа в областта на образованието и привличането на нови публики, дейности в областта на промоцията, кинопоказа, дигиталните технологии. Крайно време е да говорим по-често за качествата на филмите, за емоцията оставяна в зрителите, а разговорите за пари да оставим като необходими, но не основни.

 Днес българското кино не е само в България, а границите не са високи стени. Нека погледнем към света и се съизмерваме с него.

СПОДЕЛИ: